Музиката като инструмент за влияние (промяна) върху общественото мнение

Влияние на музиката върху човешкото тяло.

За да се опитаме да вникнем над това как музиката може да влияе над общественото мнение трябва да погледнем как всъщнот тя афектира нашето тяло. Влиянието на музиката върху човешкото тяло се отнася до целия организъм, посредством нервната система. Затова влияние Рамбосон дава следната класификация: най-първо музиката въздейства предимно върху ума и възбужда двигателните нерви. На второ място, тя засяга чувствата и чувствеността, като възбужда центростремителните нерви и на трето место, тя оказва влияние и върху чувствителните и двигателни психични центрове, както и на множеството подразделения намиращи се между тези три категории. Според д-р Гордони Дроста, професор по психология в Хаванския университет, музиката оказва прямо влияние върху главния и продълговатия мозък.

Въздействието на текстовете в музиката на подсъзнателно ниво.

Стотици изследвания показват, че думите влияят на мисленето, поведението и настроението и голяма част от това влияние се случва на подсъзнателно ниво. Любимите ни песни са слушани отново и отново стотици хиляди пъти, така че има логика да спекулираме, че музикалните текстове имат силно влияние върху възприятията на хората за света, както и представата им за други хора, кои емоци съпреживяват и с каква честота .
В психологията, изследователите започват да разбират колко всъщност е важно подсъзнанието. Осъзнатите възприятия са едва един фрагмент от човешкият разум. Има значимо съгласие между невролозите, че повечето когнитивни процеси се провеждат отвъд осъзнатите възприятия. Грубо 90-95% от мозъчната активност възниква извън тези възприятия.

По-голямата част от тези процеси са несъзнателни и емоционални.
Въпреки, че не осъзнаваме, подсъзнанието има огромно въздействие над това как възприемаме света, чрез сетивата, какво е ежедневното ни поведение, какви емоции изпитваме и какво е удовлетворението ни от живота. Например безброй много изследвания са направени върху феномена наречен „прайминг“ (priming). Праймингът е когато подсъзнанието на човек се активира, когато е изложен на различни стимули, като думи, текстове, заобикалящата го среда . Когато този процес се отключи, човек започва да се държи спрямо тези стимули, без дори да осъзнава. За да обясним по-точно тези проучвания си представете следния експеримент:

Дадени са ви 4 разбъркани изречения и изследователят иска да ги подредите така, че да имат смисъл. Има една излишна дума във всяко изречение (една груба, по- невъзпитана дума, както и една по-приемлива и подходяща). След като ги подредите трябва да отидете при изследователя и да съобщите, че сте готови. Когато отидете обаче, заварвате изследователя по време на разговор с непознат и вие не получавате никакво внимание.
Какво правите?
За тези, които са подредили изреченията и те съдържат неуместна/груба/невъзпитана дума е доста по-вероятно да прекъснат изследователя за да им кажат, че са готови със задачата. От друга страна, тези, които са използвали по-възпитания израз, има по-голям шанс да изчакат пасивно до 10 мин., докато изследователят приключи своя разговор. Никой от изследващите няма представа какво го е накарало да реагира по-този начин. Резултатите от тези иследвания са затвърдени многократно.

В един от експериментите има група от хора, които биват накарани да прочетат списък с думи, които са свързани с общоприетите стереотипи за възрастните хора (пенсия, плешивост и т.н). Хората, които прочитат тези думи, веднага започват да се държат по-подобен начин на тези стереотипи. Те започват да вървят по-бавно, с по-свити рамене и краткотрайната им памет се влошава повече от контролната група. Само четейки този списък с думи свързани с възрастни хора, се довежда до забравяне и други поведенчески изменения. Плашещото в този експеримент е,че групата, която е прочела списъка, след това не си спомнят точно какви са били думите в него. Те са били повлияни от тези думи, и дори не помнят какво им е повлияло.

Тези изследвания са основата на експеримента, в който група от хора са накарани да попълнят липсващата дума от текста на различни песни. Хората, които попълват липсващата дума от текста на патриотични песни проявяват по-ограничено мислене, стават по-предубедени и проявяват по-малко разбиране спрямо други хора. При хората, които попълват липсващата дума на детски песни, като “The itsy Bitsy Spider”, хората проявяват повече разбиране към други хора, стават по-социални и приемат по-добре заобикалящия ги свят. Хипотезата е, че повечето хора правят асоциация с детството си, когато чуят детска песен, което им напомня за щастливите си години в миналото.

Тук е мястото съвсем накратко да Ви разкажем за едно странно явление, за което сигурно сте чували, но то категорично се отрича. Има примери за много песни, включително и български, които ако върнем с помощта на софтуер отзад напред можем да чуем и то съвсем ясно друг текст. Ще Ви дадем примери с песните на „The beatles”, в които наобратно се чува, че Пол Макартни- китаристът им, е мъртъв. В друга песен е закодирано, че „Пол кърви и ни липсва“.
Решихме да проверим тезата, че ако песента на Мария Илиева „Нищо“ се върне по същия начин се пее „Плачи, мълчи“. Оказа се вярно, но становище по въпроса дали е просто съвпадение няма. Решихме да не задълбаваме повече по темата, защото е провокираща, има множество примери за закодирани съобщения, обвързани със сатаната, конспирации и религии, а гледни точки има много.

Като заключение на казаното до тук ще направим, че музикалните текстове имат въздействие на поведението на хората спрямо други хора, емоциите, които изпитват, с каква честотта ги изпитват и как възприемат света като цяло. Вземайки предвид тези изследвания, се замислете за текстовете на любимите си песни, защото най-вероятно те Ви влияят повече от колкото си мислите.

Музика.

До тук разбрахме, че музиката в комбинация с текст би могла да влияе на мислите и поведнието ни. Да изолираме тогава текста и се съсредоточим върху мелодията.

Замисляли ли сте се дали има умисъл в подбора на музика, която свири в ресторантите, хотелите, търговските центрове и дори в големите офиси? Още през 1928 г. компанията „Музак“ се ориентират точно към това. Желанието е да се подобри атмосфериката в търговските центрове и да се насърчат продажбите. И наистина успяват- естествено, не разкриват тайните си за точния подбор на звуци, но изследванията доказали, че в магазините, в които се пускало музика, създадена от „Музак“ се пазарувало с 80% повече, а служителите в канцелариите допускали с 25% по-малко грешки. От проведените изследвания върху това как влияят ритъма, височината и стила на музиката можем да заключим няколко неща: В хранителните магазини най- добре се възприема бавна музика, която учеличава с над 30% покупките.

В ресторантите за бързо хранене се използва по-бързо темпо на музиката, за да накарат клиентите да дъвчат по-бързо. Безвкусните дрехи пък се продават на висока клубна музика. Евтините аксесоари също се продават на висока музика и повече шум, защото тогава клиентите не отделят толкова внимание на качеството. В магазините за мъжка мода се набляга на кавъри от 70-те.

Важно е да се отбележи, че има значение и времевия интервал, в който се пуска дадена мелодия. Била създадена „Музакова формула за подреждане на стимулите“, в която се подреждали песните в 15- минутни блокове. Целта била да се започне с музика с по-ниска стимулна стойност и постепенно да се увеличава. Така работниците биват програмирани да изпълняват 15- минутни енергийни цикли, с което се увеличава тяхната производителност.

За съжаление, компанията „Музак“ се разпада през 2008 г., но успява да създаде термин в музиката за т.нар.“background music” на свое име- музак. В момента други компании достойно заместват генеричния бранд като „Soundsolutions”, „Moodmixes” и други.
Ще завършим с един експеримент, в подкрепа на идеята на „Музак“, от 1997 г. В супермаркет, в който се продава френско и немско вино се пуска музика. В първия случай музиката е с характерните нюанси за френската музика, така че да се различи от потребителите, без да им се казва нищо. Продажбите на френско вино с увеличили петкратно, в сравнение с немското. Във втория случай ролите се разменили- била пусната музика, която напомняла за Германия и продажбите на немско вино нараснали два пъти.

Чрез споменатите методи от нас, хората несъзнателно биват повлияни и контролирани, за да достигнат нечия маркетингова цел. Извадката на проценти сама посочва, че не става въпрос за изолиран единичен случай, а за масова тенденция. Ще оставим на Вас направата на изводи, до колко несъзнателно биваме повлияни от заобикалящата ни атмосферика и как това се отразява на икономиката.